В лапите на емоционално ядене ли сте?

Отговорете на следните въпроси

• Ядете ли повече, когато се чувствате стресирани?
• Хапвате ли, когато не сте гладни?
• Използвате ли храната, за да се успокоите или да превъзмогнете тъга, гняв, досада или раздразнение?
• Награждавате ли се с храна?
• Редовно ли преяждате?
• Чувствате ли, че храната ви прави по-зашитени?
• Чувствате ли се безпомощен, когато сте близо до храна?
И без да изчислявате броя на отговорите си, най-вероятно и вие сте подвластни на синдрома „ям от нерви

И на това чудо може да му се види сметката, но трябва постоянство. Целта е да свържете отново мозъка си с вашето Аз, което не е подвластно на тъпченето за емоционално спокойствие.

Първа стъпка: бъдете нащрек

В повечето случаи емоционалното тъпчене става автоматично и се случва извън нашия контрол. Преди да хукнете да променяте този навик, направете си дневник. В него записвайте кога и къде сте яли, когато сте били стресирани. В офиса. Късно вечер. Когато сте сами. Всеки път, когато ви се дояде, оценявайте глада си по скалата от 1 до 10. Ако сте в графата между 6 и 10, най-вероятно наистина червата ви крещят от глад. Но ако сте в първата тройка, то тогава си е стопроцентово емоционално тъпчене.

Втора стъпка: заместители

Вместо да изяждате хладилника, отпийте глътка черен чай. Той намалява нивата на кортизола – стресовия хормон, който ни кара да си мислим за храна. Автомасажирането е друг бич срещу емоционалния глад. Прекарвайте стъпалата си върху топка за тенис няколко пъти на ден. Това ще забави сърдечния ви ритъм и ще понижи нивото на кортизола.

Трета стъпка: сменете фокуса

Има много начини да се успокоите, без да предозирате с калории. Четете книга, разглеждайте списание, медитирайте, комуникирайте с приятели. Позволете си да се реете из фантазиите си. Така ще угодите на усещанията си, без да ги залъгвате с храна, пише списание „За жената“.