Кои са най-вредните мазнини?

Тези мазнини е най-добре изобщо да не присъстват в менюто ви

Рафинирани масла, които нямат цвят и специфичен мирис (слънчогледово, царевично, соево, канолово и пр.); хидрогенизирани мазнини като маргарина, който е богат на вредните трансмастни киселини; всяка мазнина, загрявана при температура над 95 градуса; животинските мазнини на свинското, говеждото месо и бройлерите; пълномасленото мляко, масло, сметана, кисело мляко, сладолед и сирене от промишлено отглеждани крави, третирани с хормони, антибиотици и прочие.

За нашите географски условия ленът не съдържа омега-3 мастни киселини и затова не бива да се консумира ленено масло – увеличеното количество омега-6 поддържа възпалителните процеси.

Студено пресовани зехтин и ленено олио, нерафинирано сусамово и слънчогледово олио; масло и сметана от природно отглеждани крави, натурални мазнини от яйца и други животински продукти, отглеждани в естествени условия.

Екстремно високото и прекалено ограниченото количество мазнини в диетата са еднакво неблагоприятни. За мазнините, както и за всичко останало важи правилото за вредата от излишното и от недостатъчното. Средната дневна нужда е около 60-70 г общо количество мазнини. Това са две чаени лъжички доброкачествен зехтин за салатата и кулинарната обработка на храната и доброкачествена животинска мазнина в количество, равно на 1-2 чаени лъжички. Препоръчително е смесването на растителни масла в равни съотношения, например висококачествен зехтин с гроздово или сусамово олио за заливка на салата или приготвяне на зеленчукови ястия, пише списание „За жената“.