Как работят вкусовите луковици?
НЕПРАВИЛНАТА ТЕОРИЯ…
Учените признават, че схемата на вкусовите луковици е прекалено опростявана на основата на недоразумение. Първоначално се е считало, че там, където определен вкус се усеща най-силно на езика, не могат да се разпознаят други. Поради някаква причина заблуждението продължава в продължение на над 100 години. Въпреки това е лесно да се докаже, че „схемата” не работи – просто сложете малко сол на върха на езика си – тя пак има солен вкус.
Петте основни вкуса (има вероятност да съществуват и други) могат да бъдат усетени по целия език, освен върху едно „плешиво” петно в центъра, което има малко папили. Има и вариации на чувствителността – например може да съществуват повече горчиви рецептори, които да предупреждават за опасни храни – но тези разлики са относително незначителни.
Вкусовите луковици не могат да се видят с просто око – прекалено малки са. Разположени са по върха или страните на малките издатинки (папили) по езика. На една папила може да има между 1 и над 100 луковици.
Хората разполагат със средно 10 000 вкусови луковици, като жените имат повече от мъжете. Всяка луковица съдържа между 50 и 100 специализирани рецепторни клетки, снабдени с реснички, които усещат веществата, разтворени в слюнката, и предават съобщения на мозъка посредством различни нерви в зависимост от разположението на вкусовата луковица.
Има нещо необикновено в рецепторите за вкус и мирис – за разлика от повечето нервни клетки, те могат да бъдат заменяни, когато остареят и се увредят. Всъщност вкусовата луковица се обновява средно на всеки 10-14 дни. За що тогава някои вкусови усещания отслабват с годините? Има доказателства, че процесът по заместването също се повлиява с възрастта и става по-малко ефективен. Но това не обяснява защо често само определени вкусове са засегнати, а не осезанието за вкус като цяло. Последните доказателства сочат, че при възрастните хигиената на устната кухина също е важен фактор.
