Обонянието е подправката на живота

Помислете за апетитното усещане от разтопен шоколад върху езика, соления вкус на морски въздух, аромата на прясно смляно кафе или уханието на лавандула и люляк.

Способността ни да вкусваме и помирисваме вероятно не ви се струва толкова важна, колкото зрението или слухът, нито засяга безопасността, независи­мостта, работата или взаимоотношенията ни. Но, както ще научите в този раз­дел, това също са сетива, които не бива да приемаме за даденост, тъй като и двете засягат определени страни от живота ни по съществен и приятен начин.

Вкусът и обонянието подсилват радостта от ежедневните неща. Вашата индивидуална програма за безупречни сетива се грижи за това да бъдете в бе­зопасност, да имате независимост и да сте активни. Но тя ви помага също дa се насладите на всички прекрасни неща, които ви заобикалят. И въпреки че усеща­нето ни за вкус е доста по-слабо развито от това на животните, все пак го използва­ме като форма на общуване, често несъ­знателно. Всъщност ароматът може да ни помогне да усетим емоциите на тези око­ло нас и несъмнено влияе при избора на интимен партньор. Той може да предиз­вика спомени, да повлияе на настроение­то, дори на имунната система и хормонал­ния баланс.

ЗАЩО ВРЕДНИТЕ НЕЩА СА ТОЛКОВА ВКУСНИ?

Знаем, че крехките салати и кафявият ориз са по­лезни, но всеки поне веднъж е съжалявал, че те­зи „здравословни” храни нямат вкуса на яйца с бе­кон, чипс или сметанова торта например. Но защо не? Защото във времената, когато хората трябвало да берат или ловуват всичко, с което се хранели, приемът на висококалорични храни (тези с много мазнини и захари) е бил задължителен и здравосло­вен, тъй като те давали на хората предимство при оцеляването по време на глад. Това означава, че сме еволюционно програмирани да търсим провизии, които натрупват запаси и вкусовите ни рецептори не са съобразени с факта, че днес има прекалено много храна.