Обонянието има сложен механизъм

Обонятелната ни чувствителност обикновено е най-ниска рано сутрин и се подобрява с напред­ването на деня. Освен това е по-силна през пролетта и лятото, отколкото през останалите годишни сезони.

Сетивата обоняние и вкус са различават от зрението и слуха, защото те изискват пряк физически контакт, за да предадат информацията от околния свят. Подушваме, защото носът улавя молекулите на миризмите, носени във въздуха, и вкусваме само когато молекулите на храната се разтворят в слюн­ката, за да бъдат прихванати от сензорните рецептори в устата. За разлика от зрението и слуха, обонянието и вкусът са „химични” сетива – те разчитат на специални рецепторни клетки, които се стимулират от молекули, разтворе­ни в заобикалящата ги течност – слюнка в устата и секрет в носа. Рецептори­те за вкус регистрират веществата, когато те попаднат в устата, а ароматите проникват в носа през въздуха от определено разстояние, в зависимост от посоката на вятъра и други фактори.

В горната част на носната кухина има малка зона, наречена обонятелен епи­тел. Там са разположени милиони рецепторни клетки, наречени обонятелни рецепторни неврони. Всяка клетка има няколко ресничести израстъка, наре­чени цилии, които са покрити с тънък слой прозрачен секрет. Миризмите достигат носа под формата на носени по въздуха молекули, които след това се разтварят в секрета и предизвикват реакция в цилиите.

Ако секретът силно се сгъсти толкова много, че вече не може да разтваря молекулите във въздуха (това става, когато сте настинали), губите възприя­тието за аромати.

Импулсите от рецепторите преминават по обонятелните нервни влакна към обонятелните луковици (по една във всяка ноздра), които се намират зад носа, точно под мозъка. Входящата информация се обработва в луковиците и се изпраща към центъра на обонянието в мозъка, наречен обонятелна зона, където се разчитат усещанията за миризми.

Обонятелната зона се свързва директно с лимбичната нервна система, която играе важна роля при регулирането на настроенията и чувствата. Това обяснява защо някои аромати веднага предизвикват редица от емоции и асоциации.

Разпознаването на миризмите е сложен процес – мозъкът трябва да анализи­ра над 200 различни молекули, за да иден тифицира аромата на розата например. Обонятелната ни чувствителност обикновено е най-ниска рано сутрин и се подобрява с напредването на деня. Освен това е по-силна през пролетта и лятото, отколкото през останалите годишни сезони.

Изгубих си обонянието – какво да предприема?