Всекидневната консумация на тези храни ще направи умът ви по-пъргав

Градински чай: Укрепва нервите и паметта.
Моркови: Съдържат бета-каротин, който пази мозъчните клетки от свободните радикали.
Пълнозърнести продукти: Голямата част от витамините (в това число и от В група) се съдържат в обвивката на зърната.
Кисело мляко: Лесноусвояемият калций в него е незаменим за работата на нервната система. Съдържа и тирозин, стимулиращ работата на мозъка.
Тиквени семки: В тях има пълен набор от полезни мастни киселини, а цинкът е допълнителната екстра.
Аншоа: Ценна е заради димитилетаноламина, който подобрява концентрацията и спира умствената умора.
Червени боровинки: Пази очите и здравето на мозъка с богатото съдържание на антиоксиданти.
Черен шоколад: Богат е на магнезий, необходим за добрата памет.
Овесени ядки: Стимулират кръвообращението в мозъка, богати са на В витамини.
Зелен чай: Стимулира мозъка да работи бързо, пише вестник „Всичко за семейството“.

Специалистите са на мнение, че диабетиците се нуждаят повече от някои антиоксиданти като витамините С и Е, а и антиоксидантите играят роля в предпазването от усложнения вследствие на диабета. Едно изследване сочи, че дневната добавка от витамин Е, витамин С, магнезий и цинк в продължение на 3 месеца значително понижава нивата на кръвната захар. Но други проучвания са дали смесени резултати, така че тези добавки носят и своите рискове.

Прекалената концентрация на магнезий в организма например може да е опасна за хора с увредена бъбречна дейност. А изследване на минерала селен и неговото действие при рак на кожата разкрива, че тази добавка увеличава риска от диабет с почти 50%.

Текат още много проучвания, но засега повечето специалисти съветват да си набавяте антиоксиданти от плодовете, зеленчуците и варивата, а потенциалния недостиг да попълвате с обикновени мултивитамини.

Теломерите са в основата на качественият живот:

(от гръцки telos – край, и meros- част) са оконча­нията на хромозомите. Те не съдържат генетична информация, ха­рактеризират се с неспособ­ността си да се съединяват с други хромозоми и имат защитна функция в органи­зма.

Контролирайте теглото си

Тук връзката с дължината на теломерите е по-сложна, обясняват учените. Някои изследвания показват, че хора с по-висок индекс на телесна маса имат и по-дъл­ги теломери, други отчи­тат обратната тенденция. Възрастта и още индиви­дуални фактори вероятно също играят роля. При жени между 35-74 години, които са получили йо-йо ефект от диети за отслабване и са започнали да надебеляват след 30-годишна възраст, по-често се на­блюдават по-къси те­ломери. Над­норменото тегло причи­нява и по-ранни процеси на стареене, защо­то провокира появата на хро­нични болести и възпаления, към които са чувствителни теломерите.

Включете в менюто си продукти, богати на антиоксиданти

Те предпазват теломерите от увреждания, показва анализ на резултатите от изслед­ване на хранителните на­вици на група жени. Освен богато на антиоксиданти меню добре е да приемате продукти с високо съдържа­ние на витамин С и Е, както и хранителните добавки с витамин D.

Напоследък специалистите предупрежда­ват, че прекалената употре­ба на мултивитамини под формата на таблетки или подобни фармацевтични видове може да нанесе по­вече вреди отколкото ползи за здравето. Затова съветът им е да си доставяте полез­ните нутриенти с храната си, като включвате в менюто си всеки ден ястия, богати на витамини и антиокси­данти.

Дължината на теломерите – фактор за биологич­ното стареене

Организмите се раждат с те­ломери с определена дължина и тя не може да нараства през живота им. Критичната дължина на човешкия теломер, при който хромозомите започват да се съединяват един с друг, е 12,8 теломерни повторения. При всеки цикъл на делене теломерните участъци се скъсяват поради неспособността на ДНК-полимеразата да синтезира копие на самия край на хромозомата. Този феномен се нарича краева недорепликация и е един от най-важните факто­ри за биологичното стареене.