Tag: език

Като знаете дегустаторския си статус, можете да предпазите здравето си или поне да вземете необходимите мерки.

Например изглежда, че хората, които нямат силно чувство за вкусовете, са по-предразположени към алкохола и ци­гарите. За сравнение – някои изследвания сочат, че супердегустаторите обикновено консумират по-малко алкохол, тъй като той активира рецептори­те за горчиво. Поради същата причина сред тях няма толкова пушачи.

Тъй като супердегустаторите избягват богатите на мазнини и захар хра­ни, те по-рядко страдат от затлъстяване. По-задълбочено проучване в „Йейл” предполага, че сред по-възрастните жени супердегустаторите обикновено са по-слаби и с по-ниско от средното тегло, с по-нисък процент подкожни тлъстини. Освен това те имат и по-високи нива на „добрия” HDL-холестерол и по-ниски стойности на триглицериди, което обяснява защо сред тези жени се наблюдават по-малко случаи на сърдечносъдови заболявания.

Други изследвания обаче сочат, че при мъжете супердегустатори е раз­лично. Вместо да избягват богатите на мазнини храни, те изпитват наслада от допълнителното усещане за мазнина и затова са по-предразположени към напълняване.

Друг недостатък на супердегустаторите е, че вкусовите им луковици могат да ги накарат да отхвърлят всички горчиви, но полезни зеленчуци, което ги прави по-предразположени към определени заболявания, включително и рак. Учени от САЩ изследвали група по-възрастни мъже по време на колоноскопия (преглед на червата) и открили, че супердегустаторите сред тях имат повече чревни полипи от останалите. Това състояние е рисков фактор за развитие на рак. Друго доказателство е, че мъжете с повече налепи приемали малко зеленчуци и имали двойно по-високо тегло – още два рискови фактора за рак на червата.

Стимулирането на невизуалните сетива заради удоволствието и насладата от резултата ще ги поддържа във форма, а ние ще бъдем по-щастливи и здрави.

Колкото повече сетива едновременно можете да поощрите, толкова по-добре. Упражняването на сетивата възпрепятства отслабването на вкуса и обонянието, което по-късно може да доведе до споменатите по-ра­но проблеми със здравето и храненето.

Да разгледаме едно елементарно преживяване – изпиването на чаша ви­но. За истинските почитатели удоволствието не идва само от вкуса (или влия­нието на алкохола), то се ражда от дълбочината на цвета, температурата, аромата и усещането в устата. Защото вкусът несъмнено се влияе от аромата, цвета, плътността и поднасянето, както и от всички нюанси, които ще може­те да усетите, когато тренирате вкусовите си рецептори.

КОНЦЕНТРИРАЙТЕ СЕ ВЪРХУ ХРАНАТА

Профилактиката е първата стъпка от програмата ПОПР и за да я прилагате, трябва да обръщате повече внимание на това, което опитвате или вдъхвате. Психолозите са на мнение, че колкото повече се концентрирате върху опре­делено сетиво, толкова по-изострено ви се струва то. Затова бъдете внимателни, когато се храните. Мислете за вкуса, аромата на храната, какво е чувството в устата ви – плътността, температурата и пикантността. Наслажда­вайте са на всяка хапка. Концентрирайте се върху изживяването – не четете и не гледайте телевизия, докато се храните.

Поднасянето на храната също е важно, както ще разберете по-късно, кога­то ще ви предложим някои съвети за подобряване на усещанията. Полезно е да разширите кръгозора си за вкусовете, като упражнявате това сетиво кол­кото можете – консумирайте разнообразни храни и опитвайте нови, експери­ментирайте с комбинирането и приготвянето им или прибавяйте подправки и билки, които обикновено не използвате.

 Гответе с вкус и аромат

Помислете за апетитното усещане от разтопен шоколад върху езика, соления вкус на морски въздух, аромата на прясно смляно кафе или уханието на лавандула и люляк.

Способността ни да вкусваме и помирисваме вероятно не ви се струва толкова важна, колкото зрението или слухът, нито засяга безопасността, независи­мостта, работата или взаимоотношенията ни. Но, както ще научите в този раз­дел, това също са сетива, които не бива да приемаме за даденост, тъй като и двете засягат определени страни от живота ни по съществен и приятен начин.

Вкусът и обонянието подсилват радостта от ежедневните неща. Вашата индивидуална програма за безупречни сетива се грижи за това да бъдете в бе­зопасност, да имате независимост и да сте активни. Но тя ви помага също дa се насладите на всички прекрасни неща, които ви заобикалят. И въпреки че усеща­нето ни за вкус е доста по-слабо развито от това на животните, все пак го използва­ме като форма на общуване, често несъ­знателно. Всъщност ароматът може да ни помогне да усетим емоциите на тези око­ло нас и несъмнено влияе при избора на интимен партньор. Той може да предиз­вика спомени, да повлияе на настроение­то, дори на имунната система и хормонал­ния баланс.

ЗАЩО ВРЕДНИТЕ НЕЩА СА ТОЛКОВА ВКУСНИ?

Знаем, че крехките салати и кафявият ориз са по­лезни, но всеки поне веднъж е съжалявал, че те­зи „здравословни” храни нямат вкуса на яйца с бе­кон, чипс или сметанова торта например. Но защо не? Защото във времената, когато хората трябвало да берат или ловуват всичко, с което се хранели, приемът на висококалорични храни (тези с много мазнини и захари) е бил задължителен и здравосло­вен, тъй като те давали на хората предимство при оцеляването по време на глад. Това означава, че сме еволюционно програмирани да търсим провизии, които натрупват запаси и вкусовите ни рецептори не са съобразени с факта, че днес има прекалено много храна.

Вкусът е навсякъде, дори и в гърлото, а не само на езика

Освен вкусовите луковици, на много места в устната кухина има вкусови рецептори, които стигат дори до гърлото. Бебетата имат най-много, но с израстването чув­ствителността им намалява и усещането за вкус идва предимно от езика.

Тъй като децата имат и повече актив­ни вкусови луковици по езика, те усещат храната много по-силно, отколкото въз­растните, което е една от причините да не харесват силните аромати и вкусът ни „да еволюира” с възрастта, така че да започ­нем да харесваме маслините, бирата, лю­тивите ментови дъвки, кафето или нату­ралния шоколад, които не сме могли да понасяме като деца.

Освен вкусовите рецептори, имаме и нервни окончания както в устата, така и в носа (а също и по кожата), които ре­гистрират топло, студено, силни или дразнещи вещества – пипер, чили, лук и амоняк например, както и наситени ментови вкусове и ефекта от въглерод­ния диоксид в газираните напитки.

Това е нашият „здрав химически разум”. Нервните окончания по езика обграждат вкусовите луковици и пренасят информацията до мозъка по още един път, който освен това различава докосване и консистенция (което е важно, особено за удоволствието от храната с високо съдържание на мазни­ни). Тъй като има множество канали, предаващи разнообразието от инфор­мация към мозъка дори когато усещането ни за вкус е нарушено, все пак раз­личаваме храните – каква е плътността им, дали са студени или топли.

ЛЮБОПИТНО ЗА ЛЮТИТЕ ЧУШКИ…

Ако консумирате лютиви, пикантни храни, стиму­лирате рецепторите в устата за болка от изгаря­не. Мозъкът тълкува това като интензивна горещина, което често води до изпотяване и зачервяване на ли­цето и шията – „вкусово изпотяване”. При редовните консуматори на люти чушки реакцията обикновено се притъпява с времето – но това е, защото лютите чушки могат да обезчувствят нервните окончания, така че те са „ограничени” или „изключени” и вече не реагират (въпреки че след временно прекъсване обикновено се възстановяват). Ако устата ви гори, чашата с вода няма да помогне, защото веществото в лютите чушки не е водоразтворимо. Алкохолът дей­ства по-добре, затова изпийте чаша вино или бира с лютите чушки или най-добре – айрян. Мастното съ­държание в него реагира с лютивината, затова е доб­ра идея заедно с пикантното къри да си поръчвате айрян или млечна салата.

*** Ако ви люти, след като сте хапнал водата няма да помогне, тъй веществото в лютите чушки

Да се съобразяваме ли с хранителните вкусове на децата?