Какво знаем за пробиотиците и имунитета?
За да се предпази от инвазията на микробите, организмът разполага с двойна защита – външна, състояща се от кожата и лигавиците, и вътрешна, която е всъщност имунната система. Около 60% от клетките на имунната система са съсредоточени в червата. Тяхната задача е да различават „добрите” от „лошите” бактерии.
Стресът, умората, лошото хранене или пък приемът на антибиотици могат да нарушат баланса на чревната флора и по този начин да отслабят имунитета. В такива случаи пробиотиците са от голяма полза – те заемат „свободните места”, така че нежеланите микроорганизми да не могат да се настанят в червата.
Лекарите обаче не са единодушни по въпроса за това под каква форма и в какво количество трябва да се приемат пробиотиците.
Какво можем да направим?
- Започнете превантивен курс с пробиотици 6 есенно-зимния сезон, когато са грипните епидемии. Консултирайте се с лекаря или с аптекаря за комбинацията, която е най-подходяща за вас. Много ефикасни са пробиотиците под формата на разтворими прахчета, защото те
- се задържат за съвсем кратко време в стомаха и достигат бързо червата в голямо количество. Ако предпочитате капсулите, те трябва да са гастрорезистентни. Каквато и да е формата им, проверете каква е концентрацията на лактобактериите – тя не бива да е по-малка от 3 милиарда живи и устойчиви лактобактерии на един грам от продукта.
- Ферментиралите млечни продукти, сред които е и киселото мляко, са богати на пробиотици. Ето защо млякото има предпазващо действие върху имунната система, ако е достатъчно богато на млечнокисели бактерии и бифидубактерии. Следете за срока на годност на киселите млека – ако отложите с няколко дни консумацията им, полезните бактерии няма да имат никакъв ефект върху организма. Ако решите да използвате кисело мляко за готвене, температурата не бива да надвишава 60-70 градуса.
- Подсилете действието на пробиотиците с витамини и минерали. Пробиотиците улесняват усвояването на витамините и минералите от организма, като им помагат да „оцелеят” в чревната флора. Най-много витамин С има в кивито и червените чушки, витамин А се съдържа в големи количества в маслото, яйцата, синьото сирене, витамин В9 – в орехите и спанака, витамин Е – в ядките и различни видове зелени салати. Селен ще си набавите чрез консумацията на риба, морски дарове, моркови и мюсли, а цинк има в червените меса, зеления фасул, ядките и пълнозърнестите храни.
3 златни правила за употребата на пробиотиците