Поне веднъж на 6 месеца пробвайте безглутенова диета

В неограничени количества

• Зеленчуци (без картофи и царевица) – включително гъби, подправки и тикви.
• Сурови ядки и семена.
• Мазнини – зехтин, орехи, авокадо, кокосови орехи, какаово масло, сусам.
• Месо и яйца – за предпочитане от свободни животни, риба и морски дарове.
• Сирена.
• Подправки без захар и брашно: горчица, хрян, майонеза, оцет.
• Ленено семе, маслини, какао на прах.

В ограничени количества

• Млечни продукти без сирена: мляко, извара, масло.
• Плодове – най-добрите са боровинки, малини, къпини, ягоди, вишни. Бъдете предпазливи с прекалено сладките като грозде, смокини, ананас, банани. Избягвайте сушени плодове.
• Царевица (да не се бърка с царевично брашно или нишесте, които трябва да се избягват).
• Плодови сокове.
• Зърнени култури без глутен: киноа, просо, сорго, елда, ориз (кафяв и бял), овес и див ориз.
• Бобови растения: боб, леща, леблебия, картофи.
• Соеви продукти.

Рядко или никога

• Пшенични продукти: хляб, макарони, сладкиши, зърнени закуски, ръж, булгур, ечемик.
• Вредни мазнини, използвани при пържене: хидрогенирани, полиненаситени (особено царевично, слънчогледово, гроздово, соево олио).
• Храни без глутен, особено произведени от царевично, оризово или картофено нишесте. Те са генномодифицирани.
• Пържени храни.
• Подсладители, богати на фруктоза: мед, кленов сироп, захароза, пише вестник „Всичко за семейството“.

През последните години с редица научни изследвания е доказано, че съвременната храна губи до голяма степен своите качества

Така се появяват термини като нулеви калории и скрит глад.

Оказва се, че продуктите както в развитите, така и в страните от третия свят са с няколко пъти намалени хранителни стойности, ценните витамини и минерали в тях почти отсъстват. Изследвани са моркови, отгледани в екологични райони и в индустриални зони. И при едните, и при другите съдържанието на витамин А е не очакваните 16 хиляди единици на 100 г, а под 1000 при първите и под 500 при вторите. Дори пшеницата е обявена за убиец на човека. Това се дължи на замърсяването на околната среда, на намесата на човека в структурата на семената, на други процеси, които все още нямат научно обяснение.

Изводът е, че набавянето на жизненонеобходимите вещества за нормалното функциониране на организма става все по-сложно. В същото време количеството храна, което трябва да приемем, за да си осигурим дневната доза витамини и минерали, е огромно. В древността хората са изразходвали значително повече енергия и съответно дневното им меню е превишавало 4-5 хиляди калории. Сега ако ядем толкова, ще се превърнем в лоени топки. Например потребностите ни от витамини от В група ще бъдат осигурени, ако на ден ядем по 160 г свинско, 5 банана, пием 5 чаши прясно мляко и 250 г кисело. А към тези продукти трябва да добавим например 13 филии хляб, за са си набавим фолиева киселина, или 880 г грах за магнезий и 370 г телешко за ниацин.

Точно това е причината през 1929 г. Карл Ф. Ренборг да синтезира първите хранителни добавки във формата на хапчета. Най-напред той живял в китайска провинция, за да наблюдава системата на хранене на местното население. Пет години по-късно създал първия мултивитамин, но извлечен от растения, а не създаден в химична лаборатория. Защото се убедил, че освен витамини и минерали, растителните храни ни дават и други полезни съставки. Днес учените ги наричат фитонутриенти, които подпомагат усвояването на витамините и минералите.

Без хранителни добавки съвременният човек няма как да е здрав. Но съветът на учените е да се употребяват само естествени добавки, а не изкуствено синтезирани. Защото тяхната усвояемост е над 80%, докато при изкуствените е под 50%, пише вестник „Всичко за семейството“.

Спорът между вегетарианци и хората, употребяващи месо за храна, продължава от десетилетия и е трудно да се определи на чия страна е истината

През 2011 г. Световната здравна организация силно навреди на имиджа на „тревоядните“, като постави вегетарианството и суровоядството в списъка на психическите заболявания.

Всъщност конфликтът на интересите и гастрономическите пристрастия възникнал през 1847 г., когато в Европа и по-точно в Англия било основано първото вегетарианско общество. Завоювайки Индия, британците сериозно се увлекли по екзотичната култура. И за няколко години модната диета се превърнала в система за хранене и начин на живот на стотици хиляди по целия свят.

Според вегетарианците грамотно съставената зеленчукова и плодова диета не би могла да навреди с нищо на организма. Месоядите, от своя страна, твърдели, че без животински белтъчини човек не получава много полезни вещества и микроелементи. Но най-парадоксалното било, че и едните, и другите били прави, пише вестник „Феномен“.

Преразгледайте храненето си

Може да ви се струва, че ядете много месо, но тези продукти съдържат малко количество качествен хранителен белтък. Към т.нар. месии продукти се отнасят колбаси, кренвирши, полуфабрикати с „месо”, в които ролята на месо играят соеви белтъци и ароматизатори. Можете да разнообразявате менюто
си с подобни храни, но не и да ги превръщате в основен източник на белтъчини.

Избирайте постни видове месо и немазна риба

Мазнините пречат на пълноценното усвояване на белтъчините. Най-мазни са сьомгата, сомът, гъската, патицата, черен дроб от треска, свински и говежди гърди. Най-добри източници на белтъчини са кокоше месо без кожата, говеждо, заешко, пуешко, яйца. За разнообразие използвайте растителни белтъчини във вид на бобови, ядки.

Най-полезни методи на приготвяне на месо са печеното във фолио, на грил, на шиш, приготвянето на пара, задушаването. Пърженето е най-вредно. 3. Яжте белтъка отделно

Белтъчната храна трябва да се употребява отделно от картофите, брашната и без хляб, тъй като в такъв случай се усвоява зле. Най-добре е да се комбинира месото със зеленчуци – пресни или задушени. Употребявайте белтъчната храна до 18 часа, тъй като преработката й през нощта е затруднена.

Не претоварвайте организма си с белтъчини, тъй като излишъкът води до процеси на гниене в червата и интоксикации с продуктите на метаболизма, запек и чувство на тежест в стомаха, пише вестник „Феномен“.