Tag: обоняние

Дегустаторският статус може да се отрази и на характера ви.

Американски учени са доказали, че стратегиите за вземане на решения се различават при недегустаторите, разчитащи повече на логическата аргументация, нормални­те дегустатори, които се доверяват на усета си и импровизират, и супердегустаторите, които обикновено премислят всичко и отлагат решението на сложни проблеми за следващия ден.

Изследователите предполагат, че това се дължи на факта, че всички видове усе­щания за вкус и обоняние се обработват в един и същи център на мозъка, който преценява вероятностите и анализира приоритетите. Така че по-голямата сти­мулация в тази зона ще доведе до по-го­лям брой решения от този тип. Логическите части на мозъка ще доминират при хората с по-малко сетивна стимулация.

Въпреки че не можем да променим дегустаторския си статус, тъй като той е ге­нетично заложен, можем да подобрим способността си да вкусваме чрез упражнения, като експериментираме и разширяваме кръгозора си за различните вку­сове и като се стремим към приповдигна­то настроение и позитивно отношение. Както ще научите в следващата глава, от­рицателните емоции като притеснение и депресия могат да се отразят на вку­совите възприятия.

СЕТИВНА ТРЕВОГА!

ВНИМАВАЙТЕ СЪС СОЛТА

Когато способността за усещане на вкуса при хората не е много добра, те често компенсират, ка­то добавят сол към храната си. Това може да доведе не само до високо кръвно налягане, но и да отслаби по-бързо чувствителността ви за соленото. Възраст­ните хора обичайно използват два или три пъти по­вече сол в храната си, отколкото младите, а тези кои­то приемат медикаменти, потискащи обонянието, могат да стигнат до крайности. Трудно е да преце­ните точно колко сол добавяте. Затова сипете малко количество отстрани в чинията си, вместо да солите цялата порция.

Приятните аромати могат да ни нака­рат да се чувстваме по-добре.

Хората от­кликват (в по-малка степен) на плацебо ароматите: изложени на вещество без ми­рис, но информирани, че е нещо прият­но, те често признават, че се чувстват по- добре. Можем да свързваме определени ухания с информацията от други сетива, . например хората са по-склонни да разпознаят аромата на черешите и ягодите, ако в същото време гледат нещо червено. Използвайте тази информация, за да подобрите вкуса и обонянието си, например като се наслаждавате на всички сетивни аспекти на храненето – цвета, поднасянето, плътността, аромата и вкуса. Или можете да гледате цветето и да докосвате листенцата му, докато вдъхвате уханието му.

Тренирането на обонянието чрез честата му и съзнателна употреба несъмнено го подобрява.

Тренирането на обонянието чрез честата му и съзнателна употреба несъмнено го подобрява. Тези, които се представят най-добре при тестове за идентификация на миризми, са хората, които са развили уменията си. Редов­ната практика оказва толкова голямо влияние, че учените срещат трудности при проучванията си, тъй като доброволците подобряват представянето си с всеки следващ тест.

ВДЪХНЕТЕ С ПЪЛНИ ГЪРДИ

Вероятно ще разберете, че подушването помага – въпреки каноните на доб­рото възпитание. Според изследване на университета в Пенсилвания, публи­кувано през 2007 г., обонятелните рецептори в най-горната част на носа реа­гират на механичен натиск, както и на молекулите на миризмите и изпращат съобщения до мозъка по същия начин.

Това обяснява защо подушваме, за да усетим някой аромат и защо обонянието ни се синхронизира с вдишването, което доскоро е било загадка, въпреки 50 години, посветени на изследвания. Следователно подушването подобрява чувствителността на носа и способността ни да усещаме уханията, особено по-слабите.

„ТУЙ, КОЕТО ЗОВЕМ НИЙ „РОЗА”, ЩЕ УХАЕ СЛАДКО…”

…а може би не толкова сладко всъщност. Учени от университета в Оксфорд предлагат на група хора аромат, наподобяващ сирене бри, като ги помолили ^: да оценят миризмата. На някои от тях я представили като „сирене чедър”, докато други били информира­ни, че това е „телесна миризма”. Тези, които мислили, че е сирене, определили миризмата като по-приятна. Възможно е Шекспир да не е съвсем прав.

…25% от населението са супердегустатори, а прибли­зително половината – „нормални” дегустатори. Дру­гите 25% често са описвани като „недегустатори”.

Вкусовите усещания на хората не са еднакви. Някои са природни „супердегустатори” тъй като са родени с повече вкусови луковици от останалите и затова могат по-добре да различават отделните аромати и реагират по-силно на различните храни.

Жените водят по точки. Според изследване на „Йейл” 35% от жените и само 15% от мъжете са „супердегустатори”. Освен това се счита, че има генетични вариации – азиатците и африканците имат по-висока вкусова чувствителност, отколкото хората с друг етнически произ­ход. Супердегустаторите изживяват всички усещания от вкуса по-ярко, особено горчивите и сладките вкусове.

Счита се, че при европейската раса около 25% от населението са супердегустатори, а при­близително половината – „нормални” дегустатори. Другите 25% често са описвани като „не- дегустатори”, въпреки че „слаби дегустатори” би бил по-точният термин, тъй като те въз­приемат вкусовете, но не толкова добре. За тази група изживяването от храната е по-слабо от нормалното и липсва усещането за горчиви вкусове. Това са хората, които с радост „биха изяли всичко” и обикновено не са особено придирчиви към приготвянето на храната си.

НЕОНОВИ ВКУСОВЕ

Супердегустаторите възприемат сладостта и горчивината приблизително три пъти по-силно, отколкото останалите хора. „Супердегустаторите живеят в свят на „неонови” вкусове, а неде- густаторите – в свят от „пастелни” вкусове”, казва проф. Линда М. Бартошук, оглавяваща из­следователския екип на „Йейл” и автор на термините.

Затова не е изненадващо, че супердегустаторите са придирчиви към храната и имат по­ляризирани предпочитания (силно обичани и мразени храни). Те често ненавиждат храни и напитки с откровено горчив вкус като кафе, бира, грейпфрут, зеле, брюкселско зеле и спанак. Принципно намират захарните храни за болезнено сладки и са особено чувствителни към съдържанието на мазнини – често могат веднага да разпознаят полуобезмасленото от обез­масленото мляко например. И тъй като супердегустаторите често имат повече нервни окон­чания по езика, при тях парещото усещане при консумирането на пикантни храни като люти­те чушки е много по-силно.

Вкусът несъмнено се влияе от аромата, цвета, плътността и поднасянето…

Притеснителното при вкуса и обонянието е, че според някои учени с напредването на възрастта започваме да губим тези сетива по-бързо от предишните поколения. Това може да звучи страшно, но е просто предупреждение. Добрата новина е, че не е задължително да се случи.

Вкусът и особено обонянието отслабват с възрастта. Но защо хората ги губят по-рано. отколкото предишните поколения? Отговорите са важни, тъй като има какво да се направи. Това ускорено влошаване не е неизбежно. В предговора споменахме за д-р Спенс, психолог от университета в Оксфорд. През 2002 г. той публикува доклад, озаглавен „Тайните на сетивата”, в който обяснява, че според проучванията на неговия факултет все по­вече разчитаме на зрението, а това е в ущърб на останалите сетива.

Д-р Спенс вярва, че тъй като живеем в общество, доминирано от зрителните въз­приятия, сме застрашени от визуално пре­товарване. В бързодвижещия се свят гле­даме и реагираме. Очите ни „се предозират с информация”, докато чувствителни­те сетива като осезанието и обонянието са пренебрегнати.

ХРУПКАВОСТ

Любопитен е фактът, че още едно сетиво – слухът – също помага да определим какво кон­сумираме, твърди д-р Спенс. „Чувството за храна в устата се определя до голяма степен и от звука, кой­то чувате, докато я дъвчете”, твърди д-р Спенс. При интересен експеримент той се обединява с известния готвач и собственик на ресторант Хестън Блументал. Те помолили клиентите на заведението на Блументал да се хранят със слушалки, които улавят звука от дъвченето на храната и след това пускали записа с леки промени. Открили, че този звук ефективно про­меня възприятието на хората за хрупкавост на ястията.