Какво знаем за пробиотиците и имунитета?

За да се предпази от инва­зията на микробите, орга­низмът разполага с двойна защита – външна, състояща се от кожата и лигавиците, и вътрешна, която е всъщност имунната система. Около 60% от клетките на имунна­та система са съсредоточени в червата. Тяхната задача е да различават „добрите” от „лошите” бактерии.

Стресът, умората, лошото хранене или пък приемът на антибиотици могат да нару­шат баланса на чревната флора и по този начин да отслабят имунитета. В такива случаи пробиотиците са от голяма полза – те заемат „свободни­те места”, така че нежеланите микроорганизми да не могат да се настанят в червата.

Лекарите обаче не са еди­нодушни по въпроса за това под каква форма и в какво ко­личество трябва да се приемат пробиотиците.

Какво можем да направим?

• Започнете превантивен курс с пробиотици 6 есен­но-зимния сезон, когато са грипните епидемии. Консултирайте се с лекаря или с аптекаря за комбина­цията, която е най-подхо­дяща за вас. Много ефикас­ни са пробиотиците под формата на разтворими прахчета, защото те
• се задържат за съвсем кратко време в стомаха и достигат бързо червата в голямо количество. Ако предпочитате капсулите, те трябва да са гастрорезистентни. Каквато и да е формата им, проверете каква е концентрацията на лактобактериите – тя не бива да е по-малка от 3 милиарда живи и устойчи­ви лактобактерии на един грам от продукта.
• Ферментиралите млечни продукти, сред които е и киселото мляко, са богати на пробиотици. Ето защо млякото има предпазващо действие върху имунната система, ако е достатъчно богато на млечнокисели бактерии и бифидубактерии. Следете за срока на годност на киселите млека – ако отложите с няколко дни консумацията им, полезни­те бактерии няма да имат никакъв ефект върху органи­зма. Ако решите да използва­те кисело мляко за готвене, температурата не бива да надвишава 60-70 градуса.
• Подсилете действието на пробиотиците с витами­ни и минерали. Пробиотици­те улесняват усвояването на витамините и минера­лите от организма, като им помагат да „оцелеят” в чревната флора. Най-много витамин С има в кивито и червените чушки, витамин А се съдържа в големи коли­чества в маслото, яйцата, синьото сирене, витамин В9 – в орехите и спанака, вита­мин Е – в ядките и различни видове зелени салати. Селен ще си набавите чрез консу­мацията на риба, морски дарове, моркови и мюсли, а цинк има в червените меса, зеления фасул, ядките и пълнозърнестите храни.