Аирът е многогодишно тревисто растение със сладък вкус и горчив послевкус
Споменава се за първи път като лечебно растение още през V хилядолетие пр.н.е. Един от китайските императори го нарекъл „чанг-фу” -„удължаващ живота”.
Корените на аира имат широк спектър от действие и се прилагат в народната и официалната медицина. Свежите корени се използват за обеззаразяване на вода; спиртната настойка се препоръчва за повишаване на апетита и при стомашно-чревни заболявания. Аир се дава при кашлица, простуда, парене, бъбречнокаменна и жлъчнокаменна болест. При детски рахит и диатеза се правят вани с корени от аир, като се добавят лайка, жълт кантарион и риган.
Съвременни изследвания показват, че коренът от аир има още редица интересни и ценни свойства. Спиртен извлек от растението има сънотворно, успокоително и слабо болкоуспокояващо действие. Етеричното масло от аир отслабва спазмите на гладките мускули и снижава артериалното налягане, като помага да се възстанови работата на сърцето. В корена от аир се съдържа във висока концентрация етерично масло, в чийто състав влизат такива активни компоненти като азарон, акорин, акорон, хумулен и кариофилен.
Азаронът е изомер, въздействащ върху централната нервна система, има опияняващ ефект и действа на организма подобно на папаверина. Освен това коренът от аир може да избавя от главоболие, помага за успокояване на нервите и концентрира силата на духа.
Битува поверие, че билката помага само на хора с добро сърце – такива, които се стремят да живеят восармония и излъчват светлина и топлина. Ако човек трупа у себе си злоба и ненавист, обижда слабите и нарушава законите на природата, аирът няма да помогне, пише вестник „Феномен“.