Къде е тайната на активното дълголетие?
Дълъг и дори свръх-дълъг живот и активна старост без немощ и болести – кой не мечтае за това?!
Историята изобилства с многобройни свидетелства за щастлив и дълъг живот, които понякога дори изглеждат невероятни. Китаецът Ли Цинюн живял 256 години и шест години преди смъртта си преподавал бойни изкуства. Азербайджанският овчар Ширали Фарзали Муслимов починал през 1973 г. на 168 години, от които 150 пасъл овце, а за последен път се оженил на 136 години.
Спомените на хора, преживели клинична смърт, показват, че много от тях виждат своеобразна кинолента, състояща се от микроклипове, практически от отделни фотографии. На снимките са запечатани събития, предизвикали остри преживявания: щастие или смъртна опасност, мигове на радост или беда – с една дума, ярки изблици на енергия, които са се врязали завинаги в паметта. В тези „филми” няма никаква хронология. Това не е отчет, не е „последно прости” на миналото. По-скоро прилича на паническо търсене: мозъкът търси в своите дълбини нещо, за което да се вкопчи като в сламка и да се задържи на края на пропастта. В предсмъртните мигове паметта излива в съзнанието най-важното, което е способно да ни спаси: усмивката на майката, победа в някоя детска игра, първата любов, раждането на дете… При това лицето на самия човек липсва – филмът е „заснет” през неговите очи. Събитията от спомените са различни, но повечето са свързани с даряване. Човекът си спомня как е помогнал на някого, подкрепил го е в нужен момент, подарил е нещо на приятел или близък човек, споделил е със съседа си последните си пари, нахранил е гладно кученце и в отговор е получил благодарност в очите, усмивка и усещане за щастие, радост от чувството на собствената доброта, щедрост, самоценност, пише вестник „Феномен“.