Знаете ли какво е хиперфагията?
Не бива да се бърка с булимията
Тук не става дума за задължителни кризи, а просто за склонност към преяждане при всяко хранене. Чувството за заситеност („не ми се яде повече”) не играе ограничаваща роля и докато има храна на масата, страдащият от хиперфагия се тъпче. Това поведение често е свързано със семейни навици: например, в семейството се яде много и детето се чувства длъжно да продължи този ритуал. Неизбежно това води до увеличаване на теглото, дори до затлъстяване. Болният не различава чувството за глад и има смътна представа за нуждите на своето тяло. Може да се каже, че тялото не му принадлежи, след като не може да контролира това, което поглъща, нито пък е в състояние да определи какво точно го кара да яде прекалено. И като последица той е обзет от депресия и скука. Не харесва външността си и затова избягва да общува с другите. Няма приятели, няма партньор, попада в омагьосан кръг, който го подтиква да търси успокоение в това, което познава най-добре: храната.
Решението
Болният трябва да излезе от тази ситуация, да се отърве от влиянието на семейството си, да се опита да бъде самостоятелен и така да опознае по-добре себе си. На този етап не му се налага да се лекува с лекарства, още по-малко да постъпва в болница (освен ако здравето му не е застрашено, или пък той самият не желае това, за да създаде дистанция между себе си и семейството си).
Препоръчва се психотерапия (самостоятелно или в група), която ще позволи на болния да открие своята същност, която прикрива зад храната и свръхкилограмите. И когато дойде времето, сам да контролира своето тегло, а не друг да го прави вместо него. Тогава вече ще е спечелил битката.
