Tag: хранително разстройство

Не бива да се бърка с булимията

Тук не става дума за задължителни кризи, а просто за склонност към преяждане при всяко хранене. Чувството за заситеност („не ми се яде повече”) не играе ограничаваща роля и докато има храна на масата, страдащият от хиперфагия се тъпче. Това поведение често е свързано със семейни навици: например, в семейството се яде много и детето се чувства длъжно да продължи този ритуал. Неизбежно това води до увеличаване на теглото, дори до затлъстяване. Болният не различава чувството за глад и има смътна представа за нуждите на своето тяло. Може да се каже, че тялото не му принадлежи, след като не може да контролира това, което поглъща, нито пък е в състояние да определи какво точно го кара да яде прекалено. И като последица той е обзет от депресия и скука. Не харесва външността си и затова избягва да общува с другите. Няма приятели, няма партньор, попада в омагьосан кръг, който го подтиква да търси успокоение в това, което познава най-добре: храната.

Решението

Болният трябва да излезе от тази ситуация, да се отърве от влиянието на семейството си, да се опита да бъде самостоятелен и така да опознае по-добре себе си. На този етап не му се налага да се лекува с лекарства, още по-малко да постъпва в болница (освен ако здравето му не е застрашено, или пък той самият не желае това, за да създаде дистанция между себе си и семейството си).

Препоръчва се психотерапия (самостоятелно или в група), която ще позволи на болния да открие своята същност, която прикрива зад храната и свръхкилограмите. И когато дойде времето, сам да контролира своето тегло, а не друг да го прави вместо него. Тогава вече ще е спечелил битката.

„Непрестанно дъвча. Защо?”

За разлика от хиперфагията, това поведение е свързано с глада. Този глад обаче се утолява бързо. Похапването става между яденетата и може да продължи целия ден. Обикновено страдащия от това не си приготвя вкусно ястие, за което е необходимо време, а се нахвърля върху лесно достъпни неща, като сладки, шоколад или солети, попаднали му в първия магазин. Похапването съпровожда неговите ежедневни дейности: работа, четене, гледане на телевизия…В тези моменти физическото обездвижване е пълно. То е съпроводено и от усещането за самота. Фактът, че дори след бързото утолява-не на чувството за глад човек продължава да дъвче, е показателен за нещо друго: скука, лошо настроение, гняв, който „преглъщаме” и др.

Решението

Ако искате това да се промени, трябва да се вземете в ръце! Никой човек и никое лекарство не може да ви попречи да похапвате между основните хранения, още повече, че го правите, когато сте сами. Ако действително се чувствате потиснати от повечето килограми, консултирайте се с диетолог, който ще ви даде ценни съвети и най-вече ще ви назначи подходящ хранителен режим.

„Изпитвам постоянна нужда от храна. Защо?”

Случва се на всички, нищо необичайно! Касае се за настойчиво чувство на глад, което се появява в някои моменти на месеца. В предменструалния период съотношението на хормоните се променя, което може да доведе до засилване на чувството на глад. Тогава поглъщате много повече сладки неща или просто по-големи количество от любимите ви храни. Ако повишите леко теглого си, не се безпокойте, тъй като веднага след цикъла ще се върнете на предишните си килограми.

Решението

Ако тази настървеност ви притеснява или всеки месец качвате килограми, които мъка, обърнете се към вашия гинеколог. Той ще ви препоръча медикамент, който да регулира количеството на хормоните в организма или ще ви предпише противозачатъчни хапчета, които, доставяйки ви постоянно количество хормони, премахват настървеното ви желание за определена храна.