Какво знаем за вагиналната микоза?
Вагината притежава своя собствена флора, включваща лактобацили, които предпазват вагиналната лигавица от патогенни външни вещества, и гъбичките Candida albicans. При нормални условия те съжителстват в пълна хармония.
В някои случаи обаче съотношението между полезните и вредните бактерии се променя. Например, когато взимаме антибиотици, намалява количеството на лактобацилите и Candida albicans взимат превес. Същото се получава при наближаването на месечния цикъл, когато намалената киселинност на вагината благоприятства по-масираното присъствие на вредните гъбички. За това може да допринесе също неподходящата интимна хигиена с употреба на дразнещи продукти, както и продължителното носене на мокър бански костюм.
До този момент приемът на пробиотици като превантивно средство не е дало доказани научно резултати, но на практика има сведения за благотворното им действие.
Какво можем да направим?
- Въпреки че вагиналните микози не са сериозно заболяване, те са много неприятни. Могат да преминат от само себе си, но често се повтарят. Гинекологът назначава изследване, за да се уточни кои точно са микроорганизмите, които причиняват инфекцията, и се предприема съответното лечение. Обикновено то се състои в прилагането на вагинални овули вечер, в продължение на два-три дни.
- Ако освен Candida albicans има и други микроорганизми, както е в 40% от случаите, най-добре е да използват пробиотици за локално приложение. Те са необходими, но не и достатъчни за лечението, затова се съчетават с антибиотици.
- Най-лесна е употребата на тампони, импрегнирани с пробиотици, които са едновременно и превенция на гъбичните заболявания, и хигиенни тампони по време на менструация. Трябва да се сменят поне три пъти дневно през първите три дни от менструацията и в продължение на три до шест последователни цикъла.
Жените са като марионетки за хормоните